AGRONEWS.bg

Нед17122017

Последна промяна04:36:16 PM

Back Вие сте тук:Home Агробизнес Категории Програми и проекти

Програми и проекти

Европейската комисия възнамерява да наложи финансови санкции на държавата по ПРСР

4754310611 8 2013 001 jpgСпоред някои съобщения България е застрашена от рекордна финансова корекция от ЕК по Програмата за развитие на селските райони. От МЗХ не знаят за това, съобщава dir.bg.

По информация на няколко независими източника само по общинските проекти, финансирани по ПРСР, може да бъде наложена санкция за около 250 млн. евро, пише в. "Сега".

В сряда по време на парламентарния блиц контрол депутати от левицата обявиха официално, че имат информация за наложена финансова корекция в посочения размер и попитаха вицепремиера Томислав Дончев дали това е вярно. И Дончев, и ДФ "Земеделие" (ДФЗ) отказват да потвърдят сумата.

В Министерството на земеделието не е постъпвала информация, че Европейската комисия възнамерява да наложи финансови санкции на държавата по Програмата за селските райони. Това съобщиха за БНР от пресцентъра на агроведомството.

Във връзка с медийни публикации за очаквания, че ЕК ще наложи на България стотици милиони евро глоби, от ДФЗ уточняват, че единствените влезли в сила финансови корекции за 2015 г. са в размер на 26 млн. евро, наложени по осем мерки от старата селска програма, информират от фонда.

В ход е процедура по общинските мерки, като по първоначалните заключения от одитните доклади сумата, предложена за изключване е била 235 милиона евро. След преговори са отпаднали 196 милиона.

Все още под въпрос е глоба от 33 милиона евро, за които скоро предстои помирителна комисия. Очаква се и тази сума да бъде намалена.

Близо 5 милиона евро са санкциите, които ще бъдат наложени за финансиране на проекти за ВЕИ сектора, като първоначалната санкция, планирана от Брюксел, е била 28 милиона евро.

Директорът на ДФЗ Румен Порожанов смята, че медийните публикации за очаквани сериозни глоби са заради засегнати финансови интереси.

ДФЗ отказал да разплати редица проекти за къщи за гости, както и плащане на две скъпи яхти по програмата за развитие на рибарството. Не били платени и 3-4 големи общински проекта.

Порожанов каза още, че фондът е бил редовно проверяван.

Запитан за проверката на ДАНС в ДФЗ премиерът Бойко Борисов отговори:

"По случая работят най-добрите експерти от ДАНС и прокуратурата. Борбата с корупцията се прави по най-високите етажи, там, където са парите."

 

 

Намаляват плащанията по СЕПП с 10% за субсидия над 300 000 евро

ROMANIAN AGRICULTURE field top view 97763866 03 2Това предвижда концепция на МЗХ относно прилагането на директните плащания в Република България от 2015 г., информира Agro.bg

На заседание на Съвета на министрите по земеделие на ЕС, проведено на 24 и 25 юни 2013 г. в Люксембург, беше постигнато споразумение по параметрите на реформата на Общата селскостопанска политика за периода от 2014 г. до 2020 г. В резултат на това беше приет Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета. Този базов нормативен акт дава възможност на държавите членки да вземат национални решения по определени параметри на схемите за директни плащания. България е задължена в срок до 1 август 2014г. да нотифицира до Европейската комисия решенията, които е взела. Гореизложеното налага основните политически решения за бъдещото прилагане на директните плащания да бъдат одобрени от Министерския съвет.

Очакваните резултати от изпълнението на решенията, включени в проекта на Концепцията на Министерството на земеделието и храните относно прилагането на директните плащания в Република България от 2015 г., са за успешно прилагане на схемите за директно подпомагане, което ще доведе до гарантиране на доходите на земеделските стопани и повишаване на конкурентоспособността на техните стопанства чрез оптимално използване на средствата от ЕС.

Концепцията на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) предполага директните плащания в страната да бъдат приложени като се отчитат общите задължения съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета и прилагащите регламенти и в същото време инструментите и начините на прилагане да отразяват в максимална степен националните особености и приоритети в сферата на земеделието.
Целта е въвеждането на схемите, изискванията и конкретните национални решения да подпомогнат развитието на сектор „Земеделие” и спомогнат за решаването на дефинираните проблеми като се отчитат научените уроци от прилагането на директните плащания от 2007 г. досега.

Разпределението на финансовите ресурси между Първи и Втори стълб на ОСП за България е достатъчно балансирано и не се предвижда страната да се възползва от възможността за трансфер на средства между стълбовете за периода 2015-2020 г. Запазва се съществуващата структура на финансиране между двата стълба.

Ще бъдат приложени определени инструменти като: използване на Схемата за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление на плащанията и използване на дефиницията за активен фермер.

Схема за преразпределително плащане

С прилагането на Схемата за преразпределително плащане може да се постигне по-равномерно разпределение на директните плащания между отделните групи бенефициенти.

Тази схема предоставя механизъм за преразпределяне на средства без да носи рискове от глобална загуба на финансиране в резултат на неусвояване на бюджета. Чрез инструмента за преразпределително плащане по ефикасен и ефективен начин може да бъдат насочени средства към малките и средни по размер земеделски стопанства. По този начин може да бъде повлияна структурата на разпределяне на директни плащания като се повиши подпомагането за преобладаващата част от земеделските стопанства, които са бенефициенти по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). С цел постигането на последователност в прилаганата политика и отчитането в максимална степен на националната специфика, Схемата за преразпределително плащане продължава параметрите, приложени през 2014 г.

Завишеното подпомагане по схемата се насочва към първите 300 дка на стопанствата като се планира индикативната ставка да бъде около 15 лв./дка. Бюджетът по схемата за 2015 г. ще бъде 55 889 146 евро. С цел прилагането на максимално опростени условия се предвижда едностепенна ставка за всичките първи хектари.

Размерът на конкретната окончателна ставка на декар ще се формира ежегодно като се отчитат всички допустими за подпомагане първи хектари по СЕПП, които имат бенефициентите по Схемата за преразпределително плащане.

Прилагането на Схемата за преразпределително плащане ще спомогне за отговаряне на очакванията на българското общество и земеделската общност за избягване на ситуация, в която малък брой големи бенефициенти да получават по-голямата част от директните плащания и голям брой бенефициенти да получават незначителен дял от общата директна субсидия. С прилагането на Схемата за преразпределително плащане ще бъдат по-чувствително стимулирани голям брой средни и малки земеделски стопанства като се отчита по-голямата интензивност на труда в тези стопанства и икономиите от мащаба, които са характерни за големите стопанства.

Концепцията на МЗХ предвижда в допълнение към прилагането на Схемата за преразпределително плащане въвеждане и на прогресивно намаление на субсидията по СЕПП, която може да получи един земеделски стопанин. С цел избягването на непропорционално високи суми да отиват при малко на брой големи бенефициенти и като по-справедлив подход за допълване на доходите на земеделските стопани ще се приложи инструмент за намаление на плащанията по СЕПП към един бенефициент – с 5% за сумите между 150 000 EUR и 300 000 EUR и с 10% за субсидията над 300 000 EUR. По този начин се получава диференциация в основния размер на подпомагането в зависимост от големината на стопанството.

По-малките и средни по размер стопанства, които не могат да извличат икономии от мащаба и имат по-голяма необходимост от допълване на дохода, ще получават по-високо крайно плащане на хектар от по-големите стопанства, които нямат същите необходимости от подпомагане на дохода. Съгласно индикативните данни, базирани на информация от кампания 2013, при прилагане на инструмента за намаление на субсидията към големите бенефициенти се очаква обект на такова намаление да бъдат плащанията към между 216 и 346 фермера за различните години в периода 2015-2020 г.

Сумата, която се получава от това намаление е между 1.8 млн. евро и 2.8 млн. евро през отделните години и тази сума ще се прехвърли към Програмата за развитие на селските райони. При прилагане на намалението на субсидията не се предвижда приспадане на разходите за заплати, данъци и вноски за социално осигуряване, свързани с трудовата заетост поради малък ефект за малък брой бенефициенти и много бюрократични трудности. Бенефициентите, по отношение на които се очаква да се приложи намалението на директните плащания, са големи стопанства, които имат високо ниво на механизация на земеделската дейност и заявяват преди всичко обработваема площ. Общият профил на едно такова стопанство показва, че 98.99% от заявените от него площи са обработваеми земи, а при 239 от кандидатите 100% от заявените площи са обработваеми. Едва около 15% от тези кандидати отглеждат животни и 67 от тях са заявили площи с трайни насаждения. Отглеждането на растениевъдна продукция на големи площи с високо ниво на механизация в общия случай предполага по-ниско ниво на трудова заетост и като цяло занижени разходи за труд. Прилагането на намаление на размера на директните плащания ще се отрази на стопанства с размер над 1829 ха  през 2015 г. като през годините този размер ще намалява в резултат от увеличението на единната ставка и ще достигне до 1463 ха през 2020 г.

В следващия програмен период директните плащания ще бъдат отпускани само на активни фермери

Основните характеристики на дефиницията за активен фермер са разписани в регламента за директните плащания. Дефиницията предвижда да не могат да получават директни плащания физически и юридически лица, чиито земеделски площи са основно (над 50%) площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработка и върху тях не се извършват минимални земеделски дейности. В срок до 31 януари 2015 г. предстои определянето на минималните земеделски дейности. Ще се приложи и негативен списък на физически или юридически лица, които не могат да получават директни плащания – лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. В допълнение към описаните основни елементи на дефиницията, държавите могат да вземат решение да я допълнят като разширят негативния списък като включат допълнителни физически или юридически лица, които да не могат да получават директни плащания, защото основната им дейност не е селскостопанска или селскостопанската дейност е само незначителна част от икономическата им дейност. Към момента се счита, че определеният негативен списък е достатъчно изчерпателен и не се предвижда допълване на списъка на национално ниво.

Схеми за обвързана с производството директна подкрепа

Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори и генерирането на по-голяма добавена стойност в сектора се цели да се извърши посредством прилагане на Схеми за обвързана с производството директна подкрепа, използване на възможността за национално финансиране по Схемите за преходна национална помощ и въвеждането на специално плащане за памук.

Основен приоритет в преговорите по Реформата на ОСП за страната беше обвързаната с производството директна подкрепа. В рамките на преговорите България стана инициатор на декларация за повишаване на дела на обвързаната подкрепа. В резултат на успешните преговори беше договорена възможност за 2014 г. за специфично обвързано с производството подпомагане да може да се отделят до 6.5% от пакета за директни плащания. До 2014 г. за обвързана подкрепа се отделяха само 3.5%. През 2014 г. пълният размер на максимално допустимата обвързана с производството директна подкрепа от 6.5% от средствата за директни плащания е насочена към животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения.

За периода 2015-2020 г. се предвижда прилагане на 13% обвързано с производството подпомагане за уязвими сектори, които претърпяват трудности като животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. В допълнение 2% обвързана подкрепа може да бъде насочена към протеинови култури.  По този въпрос МЗХ си поставя максимално амбициозни цели за осигуряване на обвързана подкрепа за възможно най-широк набор от стопанства и производства в секторите на животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. По този начин ще бъде предоставена допълнителна подкрепа за животновъдството и отглеждането на плодове и зеленчуци чрез прилагането на специални схеми за тези отрасли. Но необходимостта от този вид подпомагане следва да бъде обоснована и доказана по еднозначен начин на базата на реалните трудности, които изпитва съответния сектор и конкретните изисквания по схемите ще се разпишат след консултации на МЗХ с Европейската комисия.

Схеми за преходна национална помощ

Концепцията за бъдещото прилагане на директните плащания предвижда страната да се възползва от възможността за предоставяне на преходна национална помощ. Преходна национална помощ може да бъде отпускана само на сектори, които през 2013 г. са били обект на национални доплащания. Не могат да се включват допълнителни сектори. Схемите и условията са идентични на тези, по които през 2013 г. са прилагани национални доплащания. Преходната помощ през 2015 г. може да представлява 75% от специфичните секторни финансови пакети, както са одобрени от ЕК за 2013 г. В следващите години преходната помощ е с 5% стъпка на намаление, т.е. за 2020 г. ще може да се предоставя 50% от пакетите за отделните сектори, така както са нотифицирани и одобрени от Европейската комисия (ЕК) за 2013 г.  Прилагането на преходната национална помощ ще предостави възможност за подпомагане на сектор „Тютюн” и допълнителни средства за животновъдството чрез продължаването на необвързаното плащане за говеда и биволи. Конкретният размер на бюджета по схемите за преходна национална помощ ще бъде определян ежегодно при съобразяване с възможностите на Националния бюджет като нотификацията до Европейската комисия се извършва ежегодно в срок до 31 март на съответната година.

Специално подпомагане

Специално подпомагане ще бъде насочено и към отглеждането на памук чрез прилагането на възможността, която предлага регламента за директните плащания за специално плащане за култура – памук, което ще бъде на хектар отглеждан памук.

Опростяване на изискванията и достигането на подпомагането до повече земеделски стопани, които имат нужда от него се предвижда да се постигне чрез продължаване на прилагането на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) до 2020 г. и въвеждане на Схемата за дребни земеделски стопани.

Схема за единно плащане на площ

Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) като опростена схема за подпомагане чрез отпускане на директни плащания на базата на площ се доказа и утвърди като ефикасна и лесна за прилагане система за подпомагане на доходите на земеделските стопани. С оглед на въвеждането на многопластовата система за директни плащания, прилагането на познати и опростени изисквания по отношение на базовата схема за директна подкрепа, ще намали административните затруднения, произтичащи от новата система, ще позволи по-лесна адаптация за фермерите към серията нови изисквания и ще намали възможността за грешки и неусвояване на средствата от финансовия пакет за директни плащания. Запазването на СЕПП  ще спести значителни административни, технически и логистични трудности, с които би било свързано преминаването към схемата за основно плащане и въвеждането на права на плащане. Прилагането на СЕПП включва възможност за предоставяне на преходна национална помощ за периода 2015-2020 г. Тя би била важно средство за подпомагане на доходите на земеделските стопани с цел избягване на внезапно и значително намаляване от 2015 г. на подпомагането в определени сектори, които за 2013 г. са се възползвали от национални доплащания. С прилагането на схема без права на плащане се гарантира подпомагане на всички новостартиращи земеделски производители, а не само на кандидатите през първата година на прилагане на схемата.
С цел достигането на подпомагането до по-широк кръг от земеделски стопанства, които имат жизнена необходимост от този вид подкрепа, минималният размер на стопанствата, които могат да получават директни плащания се предвижда да бъде намален на 0.5 ха за всички видове стопанства. Въвеждането на минимален праг от 0.5 ха за стопанство ще даде възможност директни плащания да получават и най-малките стопанства, включително тези с площи между 0.5 ха и 1 ха. Тъй като от 2015 г. България е задължена да прилага единен минимален праг по отношение на площта на стопанството, независимо от вида на културата (включително за трайни насаждения и лозя), въвеждането на минимален праг от 0.5 ха за стопанство ще даде възможност директни плащания да продължават да получават стопанства, с площи с трайни насаждения между 0.5 ха и 1 ха. По този начин се цели насочване на директното подпомагане към по-широк набор от земеделски стопани, които имат жизнена необходимост от субсидия за допълване на дохода, който получават от земеделие.

Схема за дребни земеделски стопани

Прилагането на Схемата за дребни земеделски стопани с размер на стопанството от 5 дка нагоре със субсидия до 1 250 EUR цели да насочи подпомагане за повишаване на конкурентоспособността на малките стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите и за най-дребните земеделски стопани. Схемата се предвижда да допринесе за опростяване на изискванията за субсидиране. Дребните стопанства трябва да отговарят на общите условия за получаване на директни плащания. Целта на посочената схема ще бъде подпомагането на съществуващата селскостопанска структура на дребни стопанства без да се противодейства на развитие в посока на по-конкурентоспособни структури. С въвеждането на новата схема за директни плащания за дребни земеделски стопани се планира да се повиши конкурентноспособността на малките стопанства, да се подпомогнат доходите и заетостта. Идеята на схемата е да се постигнат по-добри икономически условия за развитие на земеделието и да се повиши качеството на живот в селските райони и стандарта на заетите в малките стопанства. Целта е подкрепата за тези стопанства да бъде финансов инструмент за повишаване на тяхната жизнеспособност и пазарна ориентация.
Не се предвижда прилагане по Първи стълб на Схемата за плащане за райони с природни ограничения, като подпомагането за тези райони ще бъде концентрирано изцяло в Програмата за развитие на селските райони.

Необходимостта от подобряване на възрастовата структура на заетите в земеделието ще бъде посрещната чрез прилагането на Схемата за плащане за млади земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност.

Схема за плащане за млади земеделски стопани

Създаването на нова икономическа дейност в селскостопанския сектор от младите фермери изисква влагането на много средства и представлява елемент, който се отчита при насочването на директните плащания. С цел стимулиране навлизането в сектора на млади хора, от 2015 г. ще бъде въведена отделна схема за млади земеделски стопани, които започват дейност в земеделието. По този начин фермерите на възраст до 40 г., получаващи директни плащания на площ ще имат надбавка от 25% от размера на плащането по СЕПП. Плащането се отпуска за срок от пет години, тъй като цели намаляване на трудностите в първоначалния период след създаването на предприятието.

В бъдещия период за допълнително директно подпомагане на младите земеделски стопани ще бъде отделен бюджет до 2% от финансовия пакет за директни плащания. Чрез въвеждането на предложените специални преференции за младите фермери се прилагат финансови стимули за подобряване на възрастовата структура на заетите в земеделието. Надбавката се предвижда да бъде за първите 30 ха от стопанствата на младите фермери като по този начин се въвежда консистентност със Схемата за преразпределително плащане. Кандидатите за получаване на субсидия по схемата за млади земеделски стопани трябва да имат съответните професионални умения и познания, които да бъдат доказани: завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, или средно икономическо образование със земеделска насоченост; и/или завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, или висше икономическо образование със земеделска насоченост; и/или удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство. По този начин се въвежда съгласуваност с изискванията на Програмата за развитие на селските райони и се намалява риска от изкуствено създадени условия за получаване на подпомагането.


Повишаване на приноса на земеделието в поддържането на екологичния баланс на територията на България ще се извърши чрез прилагането на плащане за земеделски стопани, които спазват селскостопански практики благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания).

Зелени директни плащания

Една от целите на новата ОСП е подобряването на екологичните параметри чрез задължителен компонент за „екологизиране“ на директните плащания, които ще подкрепят селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, приложими в целия ЕС.

За тази цел всички държави в ЕС са задължени да използват 30% от своите национални тавани за директни плащания, за да отпускат, в допълнение към основното плащане, годишно плащане за задължителни екологични практики. Тези практики са под формата на обикновени, обобщени, недоговорни и годишни действия, които надхвърлят изискванията за кръстосано съответствие. Тези изисквания са  диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочени площи. Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящи на условията за подпомагане, селскостопанските практики благоприятни за климата и за околната среда.

Диверсификацията на културите включва изискване за отглеждане на няколко различни култури в стопанството с цел избягване на монокултурното производство. Прилага се при стопанства с размер на обработваемата земя над 10 хектара. Стопанства с обработваема земя между 10 ха и 30 ха трябва да отглеждат поне 2 култури, като основната култура да не заема повече от 75% от общата обработваема площ. Стопанства с обработваема земя над 30 ха следва да имат поне 3 култури. Основната култура не следва да бъде на повече от 75% от обработваемата площ. Двете основни култури не трябва да са на повече от 95% от обработваемата земя.

Държавата има задължение да определи екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000 и да въведе забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани. Земеделските стопани не трябва да преобразуват и да разорават постоянно затревените площи, разположени в тези зони. Държавата трябва да гарантира, че съотношението на ПЗП спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани не намалява с повече от 5%. Референтното съотношение като част от зелените изисквания се определя през 2015 г. и се следи на базата на заявените показатели през всяка следваща година до 2020 г. Задължението за запазване на референтното съотношение между ПЗП и общо декларираните площи е част от кръстосаното съответствие от 2007 г. и ще продължи да се следи през 2015-2016 г. Държавата може да въведе задължение към фермерите да не преобразуват ПЗП без предварително разрешение като това задължение може да се отнася за общите площи извън екологично чувствителните зони, за които забраната за разораване е неотменима.
С изменение в Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ. бр.40 от 13 Май 2014 г.) беше направена крачка напред по отношение на решенията за бъдещото прилагане на зелените изисквания като беше въведена забрана за разораване на съществуващите постоянно затревени площи на територията на цялата страна, които са включени в слой „Постоянно затревени площи”. По този начин се цели изпълнението на изискванията на регламента за недопускане намалението на дела и размера на постоянно затревените площи в страната като особено важни ландшафти от екологична гледна точка. Забраната за разораване на постоянно затревените площи представлява и нефинансова мярка за подпомагане и стимулиране развитието на отрасъл “Животновъдство”, който е признат за приоритетен за политиката на страната сектор. Чрез забраната за разораване ще бъдат запазени постоянните пасища и по този начин ще се осигури необходимата база за развитие на пасищното животновъдство. С въведената забрана за преобразуване на постоянно затревените площи ще се гарантира опазването на тези екологично важни ландшафти и ще се осигурят допълнителни предпоставки за развитие на животновъдството. Към момента задължението за запазване на пасищата като част от зелените изисквания ще бъде приложено на национално ниво и при неспазване на съотношението съгласно правилата на регламента ще бъде въведено и на индивидуално ниво.

Поддържането на екологично насочени площи се прилага при стопанства с обработваема земя над 15 ха – от 2015 г. най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи. Съобразно националната специфика ще бъдат отчитани следните Екологично насочени площи – земя под угар; тераси; ландшафтни характеристики; буферни ивици; ивици от допустими хектари по протежение на горски територии; площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация; площи с междинни култури или зелена покривка; площи с азот-фиксиращи култури. По отношение на екологично насочените площи, МЗХ ще приложи максимално широк подход при формирането на списъка с площи като по този начин се дават възможно най-много опции за земеделския стопанин да изпълни изискването.
Прилагането на новите параметри на директните плащания е предизвикателство за всички държави членки на ЕС. Общата селскостопанска политика чрез директните плащания ще продължи да бъде важен фактор за развитието на земеделието в България. По тази причина е изключително важно националните решения да бъдат приложени с общ национален консенсус като целта е гъвкавостта, която предоставя Общата селскостопанска политика да бъде използвана по най-подходящия начин за подобряване на състоянието на сектор „Земеделие” и заетите в отрасъла в България.  Взетите национални решения по основните параметри трябва да бъдат обявени на Европейската комисия до 1 август 2014 г.

 

 

 

Земеделците получиха парите по схемата за плодове и зеленчуци

zelenchuci2Над 1500 фермери получиха субсидиите по схемата за специфично подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци. Общо 14 млн. лева бяха преведени по сметките на земеделците за кампания 2013 г.     По 84,10 лева за тон получиха производителите по схемата. Сумата е значително намалена спрямо миналата година, когато се получаваха по 177 лв/тон, което се дължи на увеличения брой кандидати. Схемата финансира производството на домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини, кайсии и зарзали.

Какви възможности за бизнес дава подходът ЛИДЕР

galabovoЗа жителите на територията на „МИГ Гълъбово 2011”  ще бъдат проведени два безплатни двудневни семинара.
Обучението ще се извърши чрез подписан договор по проект за финансиране    „Териториален маркетинг и предприемачество, планиране и управление на собствен бизнес на село”  от  “Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.”, чрез „МИГ Гълъбово 2011“
Целите и задачите на семинарите са да се запознаят участниците с възможностите, които съществуват за развитие на разнообразни дейности селските територии, които да доведат до икономическо развитие  и по-високо качество на живот.

С още месец се отлага разглеждането на проектите по Мярка 121

euroС още един месец се забавя разглеждането на проектите по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от  ПРСР. По нея близо 500 проекта са застрашени да не бъдат одобрени,поради изчерпване на средствата.

От 5 юни се приемат заявления по Националната лозарска програма

evening lift005От 5-ти юни започва приемът на заявления за финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Документи ще могат да се подават до 25 юни.
Бюджетът по мярката е над 10 и половина милиона евро. От финансовата помощ могат да се възползват производители, които са вписани в лозарския регистър, съгласно Закона за виното и спиртните напитки. Тя покрива до 75 % от разходите на бенифициентите за изпълнение на три дейности. Те са: конверсия на сортовия състав на насажденията, преструктуриране на лозята и подобряване на техниката за тяхното управление. Заявленията за финансова помощ се подават в Централно управление на ДФ "Земеделие" с предварително записване. Важно условие е кандидатите да представят удостоверение за право на участие по мярката. То се издава от Изпълнителната агенция по лозата и виното.

 

Приключи приемът на заявления за борба с вредителите по овожките

dfz-sgradaСрокът за подаване на заявления във Фонд „Земеделие“ за компенсиране на разходите за растителна защита в овощните насаждения изтече днес. Сключването на договорите по схемата и изплащането на средствата ще продължи до 28 май тази година.

Общият бюджет, който предоставя Фонд „Земеделие“ на стопаните за  растително- защитни  дейности, е 800 000 лв.

Само две организации на производители са одобрени досега

praskoviСамо две организации на производители са одобрени през целия програмен период на ПРСР 2007-2013 г. Явно има проблем при определяне на условията за кандидатстване. Това коментира Емил Дърев, член на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти -   БАКЕП на форум за финансиране на бизнеса, организиран от интернет платформата «Моите пари».

Над 15 млн.лв.е изплатил Фонд „Земеделие“ за агроекология, НАТУРА 2000 и необлагодетелствани райони

DFZ-LogoБлизо 15 млн и 400 хил. лева е изплатил Държавен фонд „Земеделие“ на земеделски производители по четири мерки, свързани с  необлагодетелствани райони, Натура 2000 и агроекология. Целта им е да компенсират фермерите за допълнителните разходи и загуби, които  претърпяват, докато осъществяват екологично земеделие.    

Консултанти: Минимум 30% от ПРСР няма да се усвоят

euroМинимум 30% или около 500 млн. евро от старата Програма за развитие на селските райони няма да се усвоят. Това коментира Емил Дърев, член на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски програми – БАКЕП.
Бюджетът на новата програма е 25% по-малък от сегашния и очакванията на консултантите са да няма съществени финансови разлики между двата периода.
Тези мерки са насочени изцяло към бизнеса и земеделските производители.

107 млн лева изплаща Фонд „Земеделие“ на тютюнопроизводителите

tutun-prodajbaДържавен Фонд “Земеделие“ започна да изплаща над 107 милиона лева на тютюнопроизводителите. Това е вторият транш от помощта по Схемата за национални доплащания за тютюн за кампания 2013 г. Средствата, които ще получат производители,са разпределени по сортови групи. Те са определени със заповед на земеделския министър Димитър Греков. Първият транш по схемата беше изплатен в края на октомври 2013г. Помощта беше в размер на 11,5 млн. лева. От подпомагането могат да се възползват земеделските стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година от референтния период 2007-2009 г. Важно условие за получаване на средствата е производителите да продължават да извършват земеделска дейност.

Поне 20 млн. евро ще е бюджетът за „Млад фермер“ тази година

yaor gechevПоне 20 млн. евро ще е бюджетът по мярката „Млад фермер“ тази година. Отваряме старата програма с бюджет от новата, тоест само променяме съществуващата наредба. Това обяви заместник министърът на земеделието и храните Явор Гечев. В новата наредба ще бъдат обявени стойностите на икономическите единици, които трябва да покриват кандидатите по мярката.

Да си купиш джип или яхта с пари за земеделие

jipОдобрени са 126 договора за 392 транспортни средства по ПРСР за 2011 и 2012 година. От тях 14 са за супер луксозни джипове и яхти. През 2013 г. постъпват проекти за 1753 автомобила - от тях 348 са за супер луксозни джипове, яхти, АТВ-та, самолети, джетове, хеликоптери, моторни шейни. От фонда „Земеделие“ обясниха, че нито един от тези проекти от миналата година не са одобрени и Брюксел и няма да бъдат одобрени и от фонда.

Изпълнени и платени са проекти на МИГ –Гълъбово

traktoriЗемеделецът Петър Петров от гълъбовското село Медникарово е купил нова земеделска техника на стойност 330 хил. лева чрез изпълнение на европроекта си от сдружение „МИГ Гълъбово 2011”. Той е кандидатствал по мярка 121 по Програмата за развитие на селските райони. Още два договора подписа Местната инициативна група с Държавен фонд „Земеделие“
Одобрените за финансиране проекти на Сдружението до момента са 8, подписаните договори също са 8, като последните два са от края на миналата седмица. Те се

Хаос в директните плащания предвиждат фермери

ferma2Хаос в поземлените отношения прогнозира заместник - председателят на Националната асоциация на зърнопризводителите Радослав Христов. Това ще се случи ако земеделското министерство въведе предвижданите нови схеми за подпомагане чрез директните плащания през новия програмен период. От бранша са категорични, че това трябва да стане след обстоен финансово-икономически анализ.
Различните браншови  организации ще излъчат свои представители в предложената от Министерството на земеделието работна група за детайлно обсъждане на решенията и прилагането на директните плащания в периода 2015-2020 г., както и бъдещата държавна помощ за горива с намален акциз.

Одобриха 232 проекта по мерки 121, 311, 312

dfz-sgradaДФ „Земеделие” одобри 232 проекта по 3 мерки от ПРСР като предстои  подписването на договорите по тях. Общата стойност на проектите над  51 милиона и 700 хиляди  лева по Програмата за развитие на селските райони.
148 са одобрените проекти по мерките 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”. За мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” са одобрени само 84 проекта.

Започва изплащането на субсидиите за качествени плодове и зеленчуци

zelenchuci2След 23 април започва изплащането на субсидиите по схемата за качествени плодове и зеленчуци. Държавната помощ е в размер на 8 ст. на кг.
На 17 април е подписана заповед на Министъра на земеделието и храните Димитър Греков за Схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България през 2013 г. Държавната помощ е в размер на 43 евро на тон или 84 лева и 10 ст., за допустимите количества качествени плодове и зеленчуци. Ще се подпомагат домати, краставици и пипер - полско и оранжерийно производство, за ябълки, череши, праскови, нектарини, кайсии и зарзали.

Фермерите получиха 12 млн лв за хуманно отношение към животните

svine fermer12 млн лв е изплатил Държавен Фонд „Земеделие“ като първи транш на производителите, които са поели 5-годишен ангажимент за хуманно отношение към свине и птици. Плащането се осъществява на база декларирани птици или прасета за угояване.

 Документи по схемата се приемаха в обласните дирекции на Фонда от 14-ти до 30-ти април. Парите са предназначени за компенсиране на разходите, които са направили земеделските производители, за осигуряването на по-добри условия на добитъка и птиците.

25% от ПРСР да се прехвърлят за директни плащания

euro25% от средствата по Програмата за развитие на селските райони да се прехвърлят към директните плащания.Такова предложение се обсъжда при редовните неформални срещи на браншовите асоциации.Привържениците на идеята изтъкват,че някои от страните-членки ще прибегнат към тази възможност.
Директните плащания се усвояват по-лесно и по-ефективно,докато опитът сочи,че доста от средствата по ПРСР не се усвояват.Такъв аргумент се изтъква при обсъждането.

2400 са неодобрените проекти по „Млад фермер“

dfz-sgradaБлизо 2400 са неодобрените проекти по мярка 112 - „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони. От Държавен фонд „Земеделие“ съобщават, че са одобрили само 409 проекти.

От звеното посочват, че средствата по мярката са малко под 20 млн. лв и започва подписването на договорите с одобрените проекти.

Явор Гечев: Общините ще разполагат с около 630 млн. евро през следващия програмен период

yaor gechev Индикативната финансова рамка по общинските мерки по новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 е около 630 млн. евро. Това съобщи зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев по време съвместното заседание на Регионалния съвет за развитие и Регионалния координационен комитет на Южен централен район, което се проведе в Пловдив.

Енергия

energia

Животновъдство

jivornovadstvo

Растениевъдство

rastenievadstvo

Храни и напитки

vino

Пчеларство

pchelarstvo